Забележителности

На територията на Приморско се намират няколко защитени природни територии с национално значение. Най-интересната част от културата е свързана с траките, техните представи и вярвания. Открити са 4 светилища, 12 долмени и над 10 могилни некропола. Най-забележителното място от култовите паметници е светилището “Беглик Таш”, което олицетворява култа към Слънцето. Скалните образувания “Лъвската глава”, фиордите и тюленовата пещера в Маслен нос. Особен интерес предизвиква древният път на птиците Вия Понтика, който характеризира района на Приморско като изключително екологично чист. Тези природни забележителности са дарени с уникална флора и фауна, които придават колорит и екзотичност.

РЕЗЕРВАТ РОПОТАМО

На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, както и различни скални феномени, мочурища, блата, и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място Ропотамо.

От устието на река Ропотамо чак до Приморско се простира на площ 110 хил. хектара природния резерват Ропотамо. Тази площ е осеяна с дъбови гори. В резервата се срещат 21 вида бозайници от които 10 вида прилепи. Характерни са благороден елен, дива свиня, сърна, чакал, лисица, златка, видра. Птичото разнообразие е представено от над 260 вида. Тук е едно от малките гнездови находища в България на морски орел и полубеловрата мухоловка. Това е място за зимуване на различни видове чапли, патици, малък корморан и други. Земноводните са 23 вида като балканска чесновница. Влечугите са 9 вида. Срещат се шипобедрена, шипоопашата костенурка и обикновена блатна костенурка. Тук е единственото местообитание в страната на черноврата стрелушка. Срещат се леопардов смок, смок мишкар и водни змии. Рибите са над 50 вида като кавказко попче, брияна, кефал, атерина, бодливка и други.

Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В района на лимана реката е спокойна и дълбока. Бреговете са покрити с гъсти лонгозни гори като между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера растат водни лилии и блатна тръстика.

От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват Ропотамо. Това е така, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо близо до нейното устие. Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България.

БЕГЛИКТАШ – митичният тракийски храм

Светилището Бегликташ олицетворява култа към Слънцето и е част от тракийските паметници. Със сигурност всеки трябва да зърне уникалните скални образувания.

Тракийското светилище беше открито през 2003 година и се определя като най-ранното, открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Проведените проучвания доказаха, че още в края на бронзовата (XIII в.пр.Хр.) епоха тук е кипяла активна човешка дейност. Светилището се състои от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникално форми.

Брачно ложе, слънчев часовник, лабиринт и жертвен камък са само част от загадките в структура на Бегликташ.

Бегликташ се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Първите стъпки през светилището ще ви отведат до каменно „брачно ложе”. Два жертвени камъка ограждат ложето. В тях има издълбани дълбоки вани, свързани с улеи за преливане на ритуалните течности: вино, мляко, зехтин, дъждовна вода. Следва каменен трон, от който тръгват изсечени дълбоки улеи и кръстосващи се линии, събиращи се в голям четириъгълен “басейн”. Източната част на кръга се заема от три големи заоблени камъка. Божествените стъпки маркират най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените да участват в мистериите. Най- добре проучена е централната площадка на светилището. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са разположени в кръг с диаметър 56 м скални елементи, които са служили за извършване на ритуали. До тях е композиран слънчев часовник, състоящ се от главен камък, извит по специфичен начин, и шест по-малки камъка, като всички те са съборени и им предстои възстановка. Сянката от главния камък пада върху следващите я камъни, които разделят деня на шест части. В североизточната част на Бегликташ е изграден своеобразен лабиринт. Предполага се, че е служел за гадаене на бъдещето и професията, към която ще се насочат младежите от племето. Лабиринтът има два изхода – ляв, кореспондиращ с мистиката и жреческата професия, и десен, който се асоциира с прагматичната дейност в живота. За да достигнат до изходите, младежите трябвало да преминат през различни изпитания като минаването през тесен скален процеп. Процепът е с височина 6 м и широчина около 50 см. Смятало се е, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него.

ЛЪВСКАТА ГЛАВА

Това е невероятно природно творение, причудлив скален феномен, кацнал на едно от най-високите места в резерват Ропотамо. Дъхът ти спира, когато погледнеш как гордо се е изправил и зорко следи ленивия път на реката.

Има много легенди за “Лъвската глава”. Според една от тях на върха се намира дълбок кладенец, в който има затрупано голямо златно имане. Прочутият хайдутин Вълчан войвода подмамил турски кораб, пренасящ много злато в устието на реката, където го подпалил, а златото пуснал в кладенеца. Затова и калето, където се намира „Лъвската глава”, се нарича Вълчаново кале.

Лъвската глава представлява скален феномен, който се намира в резерват Ропотамо. Образуванието, наподобяващо профил на спяща лъвска глава е разположено във високите части на резервата и може да се види по пътя Созопол – Приморско, както и при разходка с лодка по река Ропотамо. Преходът до върха на обявената на 13 май 1947 година природна забележителност се извършва по маркирана пътека. До скалите може да се стигне само по суша. Трябва обаче голямо търпение и завидни катерачески умения. А е и доста опасно, защото има много змии. Местни жители, които са ходили до върха, разказват, че горе има руини от стара сграда. Те са намерили големи каменни топки с абсолютно еднакви размери. Предполага се, че се използвали като катапулт за отблъскваме на нежелани посетители.

ДРЕВНИЯ ГРАД РАНУЛИ

Крепостта Ранули (известен още като Азине) е името на древен град, чиито руини се намират близо до устието на река Ропотамо – там където реката се влива в Черно море. Крепостта е разположена на скалист, обрасъл със зелени дървета връх, наречен днес Лъвската глава, над устието на реката.

Градът е построен на това място, поради благоприятния климат и релеф. Открити са останки от крепостни стени, които са били изградени от големи и добре оформени камъни. Те са ограждали площ от 30 000 кв. м, което превръща града в един от най-големите укрепени градове в България.

По структура на градежа, изследователите отнасят строежа на крепостната стена и на най-старите запазени сгради към епохата на Крито-Микенската цивилизация – 14-16 век пр.н.е.. Живот на върха е имало и хилядолетия преди това, но мащабният строеж е унищожил голяма част от артефактите. Смята се, че по времето на Римската империя, тази крепост е била един от най-сериозните центрове по Черноморието.

МАСЛЕН НОС

“Маслен нос” представлява най-източната точка на Странджа и е трети по големина на българското черноморско крайбрежие. Стръмните му склонове го правят недостъпен. В миналото е имал лошата слава на лобно място на много кораби, които се разбивали в острите му скали. Тъй като товарът на повечето от тях били амфори със зехтин, това място било наречено “Маслен нос”.

Южната част на носа е защитена от силните североизточни ветрове. Тук има красиво закътано заливче с каменисто дъно и разноцветни водорасли, любимо място на всички, които веднъж са се докоснали до това райско кътче. До него може да се стигне по суша през резервата или по море, където малко кейче ще ви приюти, за да се насладите на неповторимия ослепително бял миден плаж, както и да опитате разнообразни черноморски деликатеси на единственото заведение там, изградено от дърво и слама.

Скалните подмоли на Маслен нос доскоро бяха едно от последните български местообитания на тюлена монах (черноморски ендемит), застрашен от изчезване в световен мащаб.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРИМОРСКО

Приморско вече посреща туристи със собствен исторически музей, който бе открит в началото на летния сезон 2015 година.

Исторически музей Приморско има за цел да експонира досегашните и включително най-новите открития на извършващите се археологически разкопки на територията на Община Приморско. Изложените артефакти са материали от крепостната стена при полуостров „Урдовиза“, надгробна могила при местността „Ченгер“, тракийско светилище „Беглик Таш“ и долмените намиращи се около него. Чест за местните жители е, че Исторически музей Приморско представя редица ценни експонати и колекции и на други музеи в страната – Национален исторически музей, Регионален исторически музей – Бургас, Общински културен институт и Център за подводна археология – Созопол. Представени са културни ценности и от частни дарители. Всички предоставени експонати са открити в района на крайбрежна Странджа планина и акваторията на Община Приморско. Експозицията е богата и интересна за всички посетители, които ценят и се интересуват от най-древна история до днес. Извън археологията, музеят разполага и с етнографска сбирка, която предоставя на посетителите информация за живота и бита на хората от няколко поколения назад. В нея са експонирани носии, предмети от ежедневието, инструменти, посуда и много други интересни, особено за чужденците, предмети от ежедневието на нашите прадеди.